Светла Радкова: „Е”

БЪРЗАМЕ

Варосвам
дръвчетата в двора.
Татко –
облаците в Рая.

Пролет е.

 

ВЕЛИКОДУШНО

споделя
и короната,
и сянката си,

дърво е.

 

ЕДВА НАБОЛО ЗЕЛЕНО

сянка и панта подпира
на изсъхнала къща.

Памет е.

 

В ГНЕЗДОТО НА ПОЕЗИЯТА, ШУМОЛЕЩО ОТ ТОПЛО,

преливат думи
учудени от близост.

По залез – стихове прелитат.

Е.

 

ЗАМЕРЯНА СЪС СТИХОВЕ НА ВЛЮБЕНИ

заплетена по клоните на нощите
заобляна в очакване
планетата да впечатли

нали луна ѝ е.

 

НЕДОВЪРШЕНА КАРТИНА

Застава като пред икона –  
добавя щрих копринен,
в огъня ѝ се заплита.

Бледнеят четките му,
изгубени в лабиринта ѝ.

Жена е.

 

Прочетете още от Светла Радкова тук.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *