Памуково небе
днес чашите се сменят
бързо във ръката ми
която бе отдавна
безвъзвратно бяла
чертаят смешни
скечове в душата ми
спасяват ме в река
внезапно потъмняла
от мрачното
очакване на утрини
от светлата лъжа
за послеслови
от призрачно
небе със пухкави
облачни тела
но без основи
Ще намерите още от Светлин Иванов тук.