Силвия Павлова

Силвия Павлова е родена през 1979 г. Работи и живее в гр. София.
Член е на Съюза на българските художници, раздел „Живопис“.
През 1998 г. завършва „Текстил и технология на облеклото” в Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“, гр. София, а впоследствие „Театрално изкуство” в Нов български университет, с професионална квалификация – сценограф.

Печели следните награди:
2010 г. – победител в международния конкурс „Light as Inspiration“ – организиран от Sunflowers International Association for Art & Cultural Exchange, Германия;
2007 г. – втора награда в раздел „Живопис“ на националната инициатива „България – част от пъзела на Европа“, под патронажа на М. Кунева;
2005 г. – голямата награда на Втори национален конкурс за млади стилисти и дизайнери „Изгряваща мода“ – организиран от Национална камара за мода, България – част от Европейски моден съвет и първа награда в раздел „Висша и авангардна мода“.

Има деветнадесет самостоятелни живописни изложби в България и Австрия. Участва в множество колективни художествени изяви в България, Италия, Германия, Русия, островите Фиджи.
Проф. д-р Радослав Радев използва нейни творби за онагледяване на примери на еротични символи в българското изкуство в том втори на „Енциклопедия на българската еротика“.

Дългогодишният галерист и поетеса Красимира Алексиева пише:
„Върху платната на Силвия цветовете се преплитат в див танц. Ярки, неочаквани, но наситени с прелест форми, ловко изградени природни сюжети. Цветност, която очарова сетивата. Не можеш да останеш индиферентен и възприятията ти се подчиняват на силните, бравурни цветови комбинации. Талантът на едно дарование намира своя точен и възторжен изказ. Удивителен е този млад, изобразителен свят и дано Силвия Павлова остане вярна на страстта и интуицията, които я правят нещо ново в изкуството на времето ни.“

През 2016 г. творчеството на С. Павлова инспирира дългогодишния специалист по художествена критика за пейзажната живопис и главен редактор на списание за изкуство „Знаци“ Елка Няголова да представи нейната живопис в рубриката „Ателие“. В есето си тя пише:
„Всяка картина на Силвия Павлова следва музиката на южната ни задъхана земя. Навярно и затова празникът в нейните видения не е като припламващ и бързо угасващ бенгалски огън, а е като наричане над купела на новопокръстения, когато простата свещица до дъно осветява душата, преди изричането на последните сакрални думи: „В името на Отца и Сина, и Светаго духа…”

Повече от и за Силвия Павлова ще намерите тук.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *