Мълчание
Стоя и наблюдавам как звездите
изпращат своето далечно минало.
Живея сред физичните закони,
които още никой не е виждал.
Гадая по отсечените дънери
кога и как ще се роди Месията.
Дърветата поникват тъй невинни,
а после стават кръстове за смелите.
Гръбнакът на деня е счупен от умори.
Под патериците строя гнездо за ангели.
Смъртта е обиталище за живите –
последната ни форма на мълчание.
Прочетете повече от Станислава Станоева тук.