Незавръщане
По пътя горящи треви,
щъркели, крачещи в пушека,
катастрофа на 325-ия километър,
адско задръстване на магистралата.
Аз и ти в колата мълчим.
Изпушили лятото на неразумни дози.
Черни от слънчева радиация,
с изгорели души,
изчерпали думите.
Джаз по радиото.
Дори не си тананикам.
Броя телеграфните стълбове.
Гледам по пътя назад и чакам
морето да ме застигне.
Прочетете повече от Станислава Станоева тук.