Станислав Божанков: „ЗА КОРЕНИТЕ“

След галерията на Станислав Божанков представяме Ви и текст на художника, текст за търсенията, за пътя на твореца, за изкуството… за същността…

 

 

ЗА КОРЕНИТЕ

 

За корените като опит за локализация и самоидентификация, за търсене на идентичност и себеразбиране. Те, в действителност, са едновременно както начало, така и край. По средата събираме знания, анализираме принципи, правила, занаят.

Корените – праистория, антик, ортодоксия, мистерия на гласове и заклинания, монети, скали, езика на тревата, въздуха, пчелите… И във всичкото това, сред собствените си следи – организмите (живи и мъртви), пулса на ядрото, вибрациите на частиците, същите както и преди пет милиарда години. Непознаваемата химия на порядъка в материята, нейните състояния, тишината на сътворението и разпада. Материята като структура, живееща сама в себе си, в някаква своя неназоваема концентрация и тъга; като атмосфера и присъствие, опит за себеоткриване около един прастар извор, от който винаги се пие… Дори незнаейки за това…

И в тази първична потребност от търсене на „различност“ работите не представят, не съдържат информация, не дават отговорите. Те единствено предлагат „предчувстване“ – вътрешни състояния на границата на абстракцията, имащи, повече или по-малко, връзка с някакво лично усещане за въздух и пространство, изграждайки, едновременно с това, условни пейзажни ситуации. Понякога като елементи от духовното пространство се появяват авторски системи от знаци, цитати или техните инспирации, вградени сред проявите на материята в нейните преразлични съотнасяния и жестове. Първични състояния не само заради връзките с далечни епохи и старо изкуство, но и заради изцяло първичната забава при създаването на тази сюрреалистична територия, изпълнена в голяма степен с интуиции и нежелание за прекомерна бъбривост. И в тази забава не става въпрос за самоопределяне и локализация, в търсене на каквито и да било отговори, на съзнателно задавани въпроси, а по-скоро за извеждането на автономни визии, от които се откроява потребността не толкова от осмисляне, колкото от предчувстване на себе си в процесите, свързани с цялата гама личностни усещания, идеи, космос, история, култура, информационен (цивилизационен) шум, носени като парченца разхвърчала се материя – постоянно същата и винаги различна в своите превъплъщения. Подобно на мисълта – постоянно различна, но винаги същата в своята потребност, в търсене на истината, свързана с тази именно материя, като визуализация на порядъка и общата хармония.

За корените – не толкова в смисъл на личностна или културна традиция, а по-скоро за онова чувство за съобщност с този именно порядък (дори не знаейки за това), съобщност със самия себе си, с предчувствията и хипотезите – преживявани или не, разпознавани или не, измисляни или не, но винаги вдъхновяващи…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *