Стефан Гончаров: „Атон“

АТОН

корабите отнасят бреговете
пясъкът обикаля света
под езика на моряците
страхът им е сянка
хвърлена от върха на тази планина
защото кръстът винаги потъва пръв
за да посрещне удавниците на дъното
където корените на този остров
пълни с вино и сол
танцуват
по кожата на земята
вече изтъняла
от утехата
която танцът носи
и като ритник в утробата
от нея изскачат за кратко
на повърхността на водата
нови върхове
планини от мрамор
облечени в облаци от светлина
и монасите
обесени на невидими въжета
се носят във въздуха
бавно към тези метастази
защото царството небесно е тумор
който расте и се лекува
с любов

Прочетете и други стихотворения на Стефан Гончаров.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *