Стефан Гончаров: „Лудвиг“

ВРЕМЕТО ТЕЧЕ ВЪВ ВСИЧКИ ПОСОКИ
светът изгуби сърцето ми
а птиците разпродадоха
останалите органи
за да откупят небето
вече няма страх
гръдният ми кош е пълен със сняг
от който стъпалата ти израстват
като две деформирани цветя
засадени от дявола

В АДА ВСИЧКО
е на ръка разстояние
някой те държи за гърлото
докато се целуваме
поглеждаш настрани
и виждаш себе си

ЛУДВИГ
напомняш миризмата
на мокри камъни
нощта
преди самоубийството
виковете на брега
заглушени от гръмотевицата
движенията на пясъка във водата
дъждът който ще завали
след като потънем

омъжи се за мен
не мога да плувам

Прочете и други стихове на Стефан Гончаров.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *