***
Домът край морето
винаги беше смятал, че е кораб
закотвил се случайно на брега.
Всяка нощ тръгваше по вълните на път
през неизбродния океан
през времена и пространства.
Край него се вихреше звездният хоровод,
но сърцето тъгуваше по родно огнище,
и за този, който трябваше да го запали.
Като кученце изоставено
все тъй тъгува домът край морето.
Дали ще дочака завръщането на капитана?
***
Метафизико моя,
метаматематико моя,
метамузико моя,
метаотчаяние мое.
Нощните клони бият –
отново и отново, и отново,
а това сърце, от болка застинало
е камък, на който птица точи клюн.
***
Стихът е танц на езика.
Танцът – поезия на тялото.
Тялото е истинският език,
за него беседват всички:
вслушай се, разумей и внимавай.
***
Пеперудата размахва криле
вълни се надигат бурно,
разбудиха философа
и цялата потънала в сън вселена,
пред очите ми тя се издига – до възбог
над чистия лист – стихотворение същинско.
Превод от естонски език: Дора Янева-Медникарова