Червено
В три през нощта
той допи червеното вино,
прекоси червения коридор,
за да намери спасение
в празното ми легло.
Аз погледнах петната
от червено вино, от кръв
или от любов,
измих двете чаши с полепнали тайни,
с недоизречени думи и мисли,
прекосих червения коридор,
за да бъда спасена от този,
който търси спасение в мен.
В шест се събудихме
и той отлетя в червеното утро
с червените си криле,
изкусителни устни
и мечта за спасение.
Аз останах сама
сред бутилките празни от огнено вино,
от червена тъга,
от копнеж
по една възможна любов
и едно невъзможно спасение.
Книжните кораби
Книжните кораби не плават за никъде.
Те са заседнали в моето пристанище
от кутии картонени, от стени и от граници.
Аз не мога да тръгна, защото съм част
от тази цветна флотилия
и няма да стигнат сълзите ми да направя
морета от сушата.
„От кораб на кораб, от лодка на лодка“ –
казваш ти да премина на другия бряг
и чертаеш посоките…
ала аз, омагьосана,
се въртя в кръговрат,
без въздух и без хоризонти.
Тези мънички кораби оживяват само в ръцете ми,
лъкатушат в техните шлюзи и линии –
влачат своите тежки плаващи светове
в дълбочините и ширините на моите илюзии.
Между пръстите на дългите устия
те привидно с попътния вятър пътуват,
измислят си острови,
свиват и издуват високо платна,
в дрейфове лягат
или акостират.
Книжните кораби не плават за никъде.
На Рейнол Перес Васкес
Ти се появяваш като Христофор Колумб,
ала България не е Америка, все още,
и надписите по витрините
на българо-английски или англо-български
измамни са. Народът е излъган,
киселото мляко е изкуствено и
вкиснати са само футболът и хлябът,
а млякото и гроздето все по-трудно ферментират.
И българинът не е онзи българин
от стихосбирката на Дюла Ийеш или от
младостта на Норберт Рандов –
по възрожденски чист и весел.
Легенди са селцата и гостоприемството,
мръсно е, та чак вмирисано
от гниене и застоялост,
а всеки втори се е запътил към Америка или
за оня свят.
България не е открита още, Рейнол,
или е временно закрита гара,
а ти се появяваш като Христофор Колумб
и чакаш някой,
който да ти каже, че те обича,
и ще те обича винаги,
защото тези думи,
тук все още са свещени.
Из „19 стихотворения за любовта“
Прочетете още от Марияна Фъркова тук.