Теа Монева: „ти и дъжда“

ти

ако в друг живот
ти се наложи да си посока,
ще си юг

представям си те с хиляди ръце,
заплел се в корабните въжета
на всички океани,
в които си

атомите ти представляват
колония от слънца и луни
и не знаят за това

тръгвам по коридорите ти,
разпределени в края на лятото,
датите на изпопадалите месеци са ясни,
днес отново е август, четиридесет и втори,
създадена съм, за да се връщам към теб
и улиците между къдриците ти,
ти си центърът на този град,
минавам през музеите му
и си записвам
няколко рецепти
за безсмъртие

 

дъжд през очите на юли

то е като звуци, оставени от птица
по прозорците и техните капчуци

само да говорим за дъжд няма смисъл,
него си го има, няма, после пак,
присъствието му е колкото задължително,
толкова и невъзможно

юли е любимият ни месец,
тук в него все вали,
събираме локви привечер,
докато капки скриват въздуха
и запълват пространствата

отпиваме се:
дъжда и юли,
аз и ти

Прочетете още от Теа Монева.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *