***
всяка врата
е машина на времето
или гилотина на разстояния.
зависи от сезона на думите,
от питиета и многоточия,
от тротоарни настроения
и когато е твърде късно,
от мен.
всяка вечер издигам паметник
на това, което съм бил
през деня.
после му измивам краката
и отварям вратата
без него.
Прочетете още от Тони Теллалов тук.