Цвета Делчева

Цвета Делчева е родена на 3 април 1960 г. в гр. Панагюрище. От 1980 г. живее в гр. София с прекъсвания от общо осем години в Брюксел и Виена. Завършила е „Право” в СУ „Климент Охридски”. Работила е като литературен сътрудник, редактор, юрисконсулт и служител в държавната администрация.
През 1992 г. се появява първата ѝ самостоятелна поетична книга „Отвъд предела“ – издателство „Пан”.
По книгата е направен моноспектакъл с Емануела Шкодрева, актриса в Народния театър, на пианото – Димо Димов, а режисьор е Снежина Танковска. Моноспектакълът е представян три пъти – в Софийския университет по време на Майските дни на културата.
През 1995 г. издателство „Свободно поетическо общество” издава втората книга със стихотворения на Цвета Делчева – „Изрядна нощ” (редактор е Иван Методиев, рецензент – Иван Теофилов). През 2000 г. излиза стихосбирката ѝ „Слънцето си е на мястото“ – издателство „Аквариум Средиземноморие” (под редакцията на Румен Баросов). Следващите ѝ две книги с поезия са редактирани от Малина Томова и са издадени от издателство „Стигмати” – „За градовете и нещата“, 2004 г. и „Краят на лятото, вечността“ – 2006 г.
Книгата „За градовете и нещата” е преведена от Георги Атгелов и издадена на френски език – „Des villes et des choses“, 2006 г., издателство „Bénévent”, Ница–Париж. „Краят на лятото, вечността” е преведена от Габи Тийман и издадена на немски език – „Ende des Sommers, Ewigkeit”, 2012 г., издателство „Гарамонд“, Виена, а откъси от нея са публикувани в немския литературен сайт „Фикспоетри” и в антологията „Лирика и проза на нашето време” на немското издателство „Карин Фишер”.
Първият ѝ роман е от 2010 г. – „Реконструкция”, издателство „Сиела”, с второ, преработено издание през 2016 г. – електронно издателство „Литернет”. През 2015 г. издателство „Ерго” издава втория ѝ роман – „Скъпи непознати”.
Има отличия от литературни конкурси за поезия и номинации за наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза за „За градовете и нещата” и за „Реконструкция”, както и номинация за Годишната награда на портал „Култура” за „Скъпи непознати”.
В последната ѝ книга – „Отворени възможности”, издадена от издателство „Ерго” през месец май 2019 г., са включени текстове от петте ѝ поетични книги и първия ѝ роман, като по-голямата част са неиздавани преди това.

 

СТИХОТВОРЕНИЯТА, ОТ КОИТО СЕ ОТРЕКОХ,

не успяваха да опишат онова,
което си заслужаваше да се опише;

позираха с темата за самотата
или търсеха общите теми, за да напипат
най-важното, същественото,
вместо да изразят извънредно силната емоция;

завиждаха за късмета да се живее без прекъсване;

ограничаваха се поради липса на достатъчно талант
или опит, но най-вече поради мързел
до обвинения и произнасяне на присъди,
както и до отмъщения чрез разочарование;

усъвършенстваха самозащитата чрез втвърдяване
и стягане, за да не се изпита болка
или за да се понесе;

вярваха, че нещо изключително може да се напише
от пръв път и оплакваха липсата на признание;

преувеличаваха страданията от честолюбие и завист,
заплашваха със загубата на вяра, шантажираха,
бързаха да сложат край;

възприемаха живота като състезание
с раздаване на отличия;

опитваха да се занимават със социални теми,
защото така се прави, съгласяваха се,
че поезията е формата за обсъждане на големите
катаклизми или за търсене на отговор
на обществените и политическите въпроси,
вместо да оставят това на публицистиката;

слизаха до нивото на медиите,
превръщащи страданието на едни
в страховете на други;

прекаляваха с темата за смъртта;

изкушаваха се да се обръщат към бъдещето
в множествено число или да предлагат
своята версия за отминали исторически събития,
говорейки в трето лице;

изпадаха в пристъпи на отрицание,
обвиняваха Бог, че не съществува;

звучаха повърхностно,
щом започнеха да говорят общо;

вместо да потънат в подземията ми
и да излязат от там с онова, което
ми беше дадено да напиша.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *