Цвета Иванова


Цвета Иванова е родена през 1970 г. в гр. Шивачево, Сливенска област.

Завършила е Медицинския университет в Стара Загора, специалност „Управление на здравните грижи“.
Автор на две поетични книги: „Църква за птици“ (2016 г.) и „От болката ми е светло“ (2020 г.)
Живее и работи в гр. Сливен.

 

 

ЧАШАТА Е ПРАЗНА

Мъко моя, чашата е празна!
Блещи се насреща ми ехидно,
суха като ялово корито
дето е изгубило реката си.
Другаде с наздравици празнуват.
Чашата пред мен – нахално гола
пука като смъртниче в ръцете ми.
Сухо ми е, мъко, на душата.
Помниш ли, веднъж водата каза:
„Жадна съм за радост необятна.“
После се повлече между пясъка,
после стана блато. После – гробище.
Камъните още я оплакват.
Няколко светулки палят свещи.
Сухо ми е, мъко, като камъка
дето хвърли сол върху очите ми.
Плаче ми се радостно и светло –
както се ликува за живота.
Мъко моя, чашата е празна.
Нямаш ли сълзи да те преглътна?

 

Прочетете още от Цвета Иванова:
„Амнезия“
„Покаяние“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *