Накратко
Един от историците отсече с две думи
но и те бяха предостатъчни
друг заразказва надълго и нашироко
просто нямаше какво да ни каже
третият пък като пиле се оплете
но храбро остави някакво впечатление
умълча се там четвърти тайнствено умислен
и защо ли думите да мъчи щом за него те нямат смисъл
петият – затрогнат взе да пише нова поема
***
Какво ли очаквах от тази нощ,
като моите чоглави мисли сива.
Лошото настроение не просветлява ума.
Ето, насреща ми изскочи доминиканец,
монах, божие кученце,
с качулка и тъмен халат.
Притисна ме до зида, наду ми главата –
живеел съм бил в смъртен грях.
„Инквизицията я няма!“ – озъбих се на мига.
„Но не и кладите!“ – изръмжа заплашително той.
„Вашият Шеф е изнурен, дори
и кучета не му останаха, изядени са.
Бих целувал кръста, заедно с вас, монасите.“
Излъгах го без да ми мигне окото.
Монахът удари на пазарлък:
„Чудесно!“ – зарадва се на драго сърце той. –
„Ще си сътрудничим, светът е наш!
Половината е мой, половината – твой!“
… Каква кошмарна нощ изживях!
На теб
Древната книга разгръщам сам
в нея съзирам самата теб
с туника бяла с пъстър колан
а в очите – все онзи завет
на древния автор – неволен пророк
прозрял живота ни много напред
от небесата изпросил оброк
все да си същата – жило и мед
ах тази пленителна красота
тя и днес ни оставя без глас
единствена като светостта
времето няма над нея власт
От векове в нас младостта
възхвалява все този свят
и пилее сред нас светлина
затрогнати вековете мълчат
Пазарно
Моят приятел музикант
свири произведения на Моцарт
на площада в стария град
Той е образован висшист
отдалеч му личи
Положил е шапка в нозете си
надява се слушателите да го оценят
Всички ние сме в същото положение
застояваме се на някакви площади
с някакви шапки в нозе
Трябва ли някой да оцени самия Моцарт
Превод от естонски език: Дора Янева-Медникарова