1 отговор от 25: кадри за равносметка

Без номерацията да има особено значение, освен че представя поредността на получаването на отговорите, попитахме 25 от публикуваните на сайта творци за 25-ия кадър, за написаното, но останало непрочетено, за постановките, днес заметени в избеляващите архиви с отминали представления, за изложбите, които може би малцина са посетили през 2019 г., за музиката, която не сме чули заради шума около други ритми и форми, за филмите, които вече не стоят по рекламните листи на кината, ако изобщо са били там… Изброяването може да продължи…

Позволихме си да нарушим ритъма на представяне на отговорите, тъй като при всички тях сякаш се долавя обобщеното с изказани по-долу идеи. Прочетете и първата част, втората, третата, четирите коментара (които споделихме с Вас вчера).
А накрая,
днес на Вашето внимание са думите на Иван Димитров

 

Кой е 25-ият кадър на изминалата година?

Духът, свил се в черупката на времето – изтъняващ, избледняващ, но все още криещ в себе си блясък, когато делникът му позволи да се прояви, защото той самият не е напорист, не е пробивен. На пръв поглед изглежда срамежлив, но е скромен, което е най-голямото му богатство. Има моменти, в които той се проявява – за секунди, минути, часове, и доказва, че е жив, че диша, че има надежда. И има хора, които обитава, от които ни докосва, гледа, вдишва, чува и се вслушва в нас. Но времето е толкова шумно, че е трудно да го намериш сред онези 24 удара на часовника, които премълчават наличието и на един 25-и час.

Какво остана недовидяно или недопрочетено?

Сред всички красоти, поникнали като кокичета във вечната зима на всенародното недоволство, недовидяното и недопрочетеното е в миналото. Човекът се вкопчва в настоящето, за да се задържи на повърхността в борбата си да стигне бъдещето. Витрините са претрупани с лакомства, от които, вярно, някои са от старите. Но доколко се вижда и прочита вече вписалото се във вечността, ако не е в нова опаковка? И до каква степен потъваме в новините и във всички тревоги, които ни обграждат, без да си даваме сметка, че всяко време е имало своите кризи? Недовидяно остава и това, което се опитва да намери невидимото, недопрочетено – това, което изисква да се бориш, да си общуваш с него, а не е бързо хранене, бавно хранене, био, хипстърско, модерно тинтири-минтири. А недочутото говори чрез тишина, защото изисква друго възприятие.

Какво премина незабелязано в литература, изкуството, култура?

Литературата, изкуството, културата продължават да минават почти незабелязани, когато не са български рози, народни танци, а славеят на Славейков все така паниран е по-сладък. За българския читател незабелязана остава 99% от съвременната българска литература по един негов си навик, който е в контраст с отрупаните витрини на книжарниците с родни заглавия в Македония, Сърбия, Румъния, Гърция, Турция. Съвременното българско изкуство продължава да бъде забелязвано от онези, които го създават, техните приятели и познати… и още 1000 души. Културата продължава да е най-вече на храненето. Преминават незабелязано и повечето млади, на които трябва да се прави път, които трябва да се подкрепят и които, станат ли забелязани, ще видят, че положението е в общи линии същото…

А литературата, изкуството, културата ще преминават до голяма степен незабелязани без вестник „К”. Пишещите ще скърбят за колонката на Марин Бодаков, който толкова време четеше и пишеше толкова много. И ще се надяват, че някоя друга медия ще го покани да продължи да върви по този път и да носи светлина, ако още има сили да будува през нощите, за да отразява по една, две или три книги седмично.

Иван Димитров

Please follow and like us:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *