***
Аз помня онзи миг прекрасен:
пред взора ми яви се ти –
на красотата образ ясен,
мираж с божествени черти.
Сред горестите безнадеждни,
в света на шумна суета
си спомнях думите ти нежни,
сънувах твойта красота.
Но мина време. Дял метежен
разсея прежните мечти.
Забравих аз гласа ти нежен
и ангелските ти черти.
И в мрачното ми заточение
течаха ден след ден едвам –
без божество, без вдъхновение,
без сълзи, без любовен плам.
Но стресна се от сън душата:
пред мене пак яви се ти –
ваяние на красотата,
мираж с божествени черти.
Заби сърцето в упоение:
възкръснаха като в жив храм
и божество, и вдъхновение,
и сълзи, и любовен плам.
1825
Превод от руски език: Иванка Павлова