Как се живее с „повишено внимание“? Защо „не бива да пропускам началата“ или „да избързвам с края“? Има ли нещо „благородно във позлатата на спомена“? В отговорите ли откриваме солта на живота?
Антонина Георгиева идва при нас, за да поставим и още въпроси, за да представим нейната дебютна поетическа книга „Сол“ (изд. „Арс“, 2023 г.).
6 декември (сряда), 18 ч., Melon.
Вход свободен.
Заповядайте!
Събитието е включено и в програмата на Национален литературен фестивал „Глоси“, и в „Домът“ – програма за култура и дебат, и е съфинансирано по програма „Култура“ от Административна програма „Календар на културните събития“ на Община Велико Търново.
***
„Тези стихове – уж всекидневни, съвсем конкретни и зрими, но минаващи през всички сетива, винаги носят в себе си нещо отвъд видимото, нещо остро в окото, което рязко променя погледа. И светът става друг, чуваме счупването му, виждаме жълтъчената му светлина, опитваме раните му с език. И солта остава.“
Георги Господинов
„В този свят, който се е „разширил необратимо“, Антонина Георгиева ни представя книга, в която погледът отново и отново настоява на правото и възможността си да не е безгрижен фланьор, на способността си да белязва всяка възможна врата към невидимото, за да маркира маршрут за смисъла; да завие с топлината си онова месиво, в което отвъд солта и раната, ще бухне хлябът на надеждата.“
Валентин Дишев
***
Студена война
Еднаквите му ризи се поклащат на простора в такт
със марша на следобедното слънце.
Яките, както винаги, са вдигнати
в готовност за отбрана срещу времето.
Накацали по мокрите им рамене,
сенките порастват застрашително.
При все че дрехите висят от сутринта,
по маншета тайно се оттича капка –
сълза във униформата на делника.
Чувам тихия ти глас зад гърба си:
„Избрали сме чудесен ден за битка,
днес е непривично топла зимата.“
Бъдещето на човеците прозира през плата
и виждам, че печелим, макар и победени.
Повече информация тук:
Facebook
Instragram
Предлагаме ви и видеозапис от вече осъщественото събитие: