Category: Поезия

Шев „любими мой, една игла между нас зашива ме в тебе“                                      … Read more »

*** дали бездомните кучетата усещат липсата ни на ритниците на виковете на страха на изгнилата храна на отровата за липсата на човечност отдавна знаят   Прочетете още от Елена Ташева… Read more »

ПОКАЯНИЕ Той е зограф, Мария! Но е пропадал трижди. Млякото на хартията още блести безгрижно. Бяла и съвършена си. Моли да те извае. Ала боята черна е. Плаче за покаяние…. Read more »

Анна Лазарова е родена през 1993 г. във Велинград. Завършва „Българска филология” и магистратура „Литературознание“ в СУ „Св. Климент Охридски”. Отличена е с титлата „Студент на годината“ в раздел „Хуманитарни… Read more »

Чакалня Тук е чакалня и всички са се предали. Оставам в тъмната стая и си довършвам изреченията, привършил съм с пеенето. Тишината е заразителна и бледата светлина попива всичко. Тук… Read more »

Разкъсаха се дирите по стъпалата ми от следването на завоите, от болна демокрация. По белезите на шосетата, по костите на релсите броя годините на наказанието. Пропуканият булевард е пълен с… Read more »

Свобода Ще играя на криеница вътре в себе си, когато си отидеш, и няма кой да ме намери, нито да ме търси. Ще тичам по въжето на всичко, което сме… Read more »

АМНЕЗИЯ Паметта ме боли. Като малко дете е, зашлевено, защото не слуша. – Аз не плача! – ми шепне – Сълзичка расте, за да грее прозорец в бездушното. Имах остров… Read more »

*** някой изпи бурята в онази чаша и настана суша по нивите и между хората изгоряха житото черешите устните ни изгоряха смехът на децата ни и мостовете един към друг… Read more »

Снимка Няма никой на улицата. Ти си тръгна, преди да успея да извикам. Черните дървета започват да ме прегръщат по-силно от огньовете на този запален град. Черните дървета крещят –… Read more »