Категория: Поезия

дотам (и обратно) ще те обичам до всяко мое нервно окончание до всяко паднало листо под разранените пети и до разбитите вълни в ушите ми до облаците вплитащи се в… Read more »

гръцка песен в чая ми веднъж плува риба, каза ми, че иска да се стопли а аз си помислих – огънят е от хартия, нещастна болко, и тогава тя изстина…. Read more »

1. ИЗПОВЕД                                         на. Е през кръста прекършен от златната цигулка… Read more »

Преслав Търпанов е роден на 26.02.2002 г. в гр. Велико Търново. Израснал е в гр. Елена. Учи в ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“, с профил „Испански език“. Заминава се с… Read more »

Речник на корабоплаването (или палуба на мечтите) Да обичаш вълните, е да ходиш по стръмно – върхове покорени. С плуване. Тихомълком. Да се сплиташ на вятър (сякаш че коафьор е)… Read more »

СМЕСВАНЕ НА РОДОВЕТЕ На София Бранц Ще се свия в ъгъла – там ми е мястото. Не е наказание. Мястото е мое. Подхожда на душата ми. Както черепът на мозъка…. Read more »

тъмносянка черно петно върху бяло платно човек в дебело палто размазан с пръст върху зимата ноември му е отвътре ври отвън тялото отсъства   Прочете още от Боряна Богданова тук…. Read more »

cauchemar хората не знаят от какво трябва да се страхуват същински безжалостните неща са: опасност от сепсис, перисталтиката на злото и поезията на Петрарка – след тях френската дума за… Read more »

PLOVEDIV този град е като паяжина и в която и посока да отида мислите за теб ме улавят в своята мрежа Централна поща все още пази първите думи които си… Read more »

БЪРЗАМЕ Варосвам дръвчетата в двора. Татко – облаците в Рая. Пролет е.   ВЕЛИКОДУШНО споделя и короната, и сянката си, дърво е.   ЕДВА НАБОЛО ЗЕЛЕНО сянка и панта подпира… Read more »