Георги Гаврилов в Близък прочит

Пътуваме към „Последният Буенос Айрес“ (ИК „Знаци“, 2023 г.), към „края на миналото“, към последния подслон за и на човечеството. Дори и да спрем, „ето ни пак тук // пред края на поредната // война година или тревога“. Знаеш, че „това е последният път // в който правиш избор“, че „нашите последни опити // започват // да ни определят“, че „сега е нужен нов завършек“.
Ако искаш да поемеш по нов път, промени избора, опита, посоката. Ако искаш нов свят, човекът трябва да спре да играе сам срещу себе си.

Георги Гаврилов идва при нас и като поет, и като член на рок група „Насаме“. На сцената на Melon ще четем отблизо новата му книга – „Последният Буенос Айрес“ и ще чуем на живо песните на бандата, която ще свири за първи път във Велико Търново.
Елате на 29 септември (събота) на уреченото място!
Започваме в 18:00 ч.
Вход свободен.

Събитието е включено и в програмата на Национален литературен фестивал „Глоси“, и в „Домът“ – програма за култура и дебат, и е съфинансирано по програма „Култура“ от Административна програма „Календар на културните събития“ на Община Велико Търново.

***

„Последният Буенос Айрес“ е книга за войната, която отдавна е прекрачила видимите си граници и е нахлула навсякъде в нашия свят – дори и в най-интимните му пространства. Тя раздира нашите защити, свлича илюзиите ни като ненужна дреха, вмества се в нас и ни превръща в свои убежища, влече ни от ада през ада към ада. Това е апокалиптична книга, която се опитва да прогледне отвъд апокалиптичното, трагична до мозъка на поетичните си кости, но и яростна дотолкова, че не допуска трагичното да се утаи в униние и меланхолия. Книга, която завихря времената, успоредява нашето днес с палеозоя и мезезоя, и напук на всички ценностни сривове въздига любовта като единствена противоотрова на безнадеждно отровения от собственото ни битие свят.“


Едвин Сугарев


„В такава поезия не съществува нищо сигурно и парадоксално, нямаме друга опция, освен избраната от автора за нас. А тя е тук, за да ни покаже ненатрапчиво абсолютната дисфункционалност на тази реалност, като ни подава ръка, а не сочи обвинително с пръст. Подава ни ръка, като покана за съвместно приключение. Опитайте да четете тази книга на път, дори кратък, дори във влак, дори в метрото, дори в самите себе си. Ще видите Георги Гаврилов да се усмихва леко от перона. Следваща станция – „Последният Буенос Айрес“.“


Нинко Кирилов


***


бяло


светът няма флаг

каквото и да рисуваме

кръвта няма нация
и извън тялото
тече единствено надолу
отнасяйки философиите
идеите и неопролетариата
със себе си

териториите ще бъдат превзети
само от тревата след нас
докато твоите и моите кокали
тракат все по-тихо
моцарт и бетовен
в най-сигурния им бункер

3 сутринта е
не смогваме на
на новинарската инфлация

никой не разбира защо никой не разбира

звездите постепенно угасват
боговете един по един се спасяват
и всичко в което е вярвано
вече е само на книга

озоваваме се сами
на изоставеното летище
насред студената като вчерашна вечеря вселена
никой няма да помогне

не се правят залози
когато човек играе сам срещу себе си

слушаме тектоничните грамофонни плочи
но писъците не са музика
нито болката е чувство

болката е болка
и няма нужда от друго име

както светът няма нужда от флаг
и кръвта няма нужда да бъде
багрило

ще се появят организми
които да се хранят с пластмасата ни

ще се появят същества
които да заздравяват от радиация

ще се появят нови видове
които да обитават нашите останки

и ще търсят следи
от бедствието
което ни е унищожило

ще търсят

и ще търсят

и ще търсят

Георги Гаврилов

Повече информация тук: 
Facebook
Instragram

Предлагаме ви и видеозапис от вече осъщественото събитие:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *