Ина Иванова в Близък прочит

„Пътят не е ли река, тръбят отчаяните.
Пътят е кръг, премълчаваме.“
Ина Иванова ни гостува, за да поговорим за „нещата, за които мълчим“ и за едноименната (нейна нова поетическа) книга.
Какво крием от другите и от себе си? Какво остава неизречено? Можем ли да го забравим? И как да забравим отчаянието, и дали паметта оцелява в „косвени белези“? А дали „оставането“ е „чиста метафора“?
Бъдете с нас и ще разберете.

27 януари. Melon. 18:30 ч.
Вход свободен. Заповядайте!

***

„Нещата, за които мълчим“ е най-силната, открояваща се не само измежду текстовия комплекс на авторката, но и стърчаща измежду плеядата на запомнящите се съвременни български поети. Поезия за дълги разговори в читателската рецепция.“

Йорданка Белева

„Тази крехка книга пътешества между летата на срамежливото порастване и зимите, които си отиват без предизвестие. В междусезонията ѝ се е сгушил един свят, който не знаем колко и дали ще трае, но е спасителен тук, сега. Обостря сетивата. Усещаме пулсациите му през призмата на болките – минали и настоящи, носталгични, живи. Забавяме, съзерцаваме, изричаме имената на състояния, назоваваме онова, за което досега сме мълчали. „Облягаме тъгата си“ на другия. Притихнали.“

Невена Дишлиева-Кръстева (за „Нещата, за които мълчим“)

***

Скръбта влиза в живота ти
гола като новородено,
чиста като хирургически срез,
затваряш очи, не знаеш друг начин
да я направиш незабележима,
криеш я в тялото си – малка рибка,
която не умее да е невидима,
тя е Йона, ти си китът,
историята е библейска, казваш си,
но от това не боли по-малко.
Само неясните очертания
на тялото ѝ предизвестяват:
излиза вятър, стой в себе си.

Ина Иванова

Повече информация тук: 
Facebook
Instragram

Предлагаме ви и видеозапис от вече осъщественото събитие:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *