J. PANK и постпопарт от изгубени шедьоври

J. PANK (Йордан Панков) е съвременен художник, който използва в работите си сюжети или елементи от изчезнали или откраднати световни шедьоври.
Неговите интерпретации разглеждат връзките в изкуството и ролята, която времето играе.

„Venus by Apelles“, 2019 г.

Работата му е насочена към поднасяне на коментар и към подмяната на визуалния език – съобразен със съвременното разбиране за популярната култура.
Емблематична е серията „LOST“, която представлява ТОП 20 на най-скъпите изчезнали световни шедьоври, поднесени в неговия стил. Серията от 20 картини (акрил върху платно) е изложена за месец в Националната художествена галерия през 2011 г.
През 2013 г. прави лимитирана серия от линогравюри „REPLACE“, отново по унищожени шедьоври и ги изпраща на 9 световноизвестни личности.

„Mary Magdalene“, смесена техника, 30/30 см., 2019 г.

„Mary Magdalene“, смесена техника, 30/30 см., 2019 г.

През 2016 г. галерия „АРОСИТА“ представи Йордан Панков (J.PANK) с експозиция, която включва живопис и рисунки, които са версии на откраднатите преди 26 години (на 18.03.1990 г.) от музея „Isabella Stewart Gardner“ произведения.

За изкуството и за творческия си избор художникът пише:

„В работите си използвам като отправна точка изчезнали картини на световни майстори. Произведенията с драматична съдба се превръщат в медийна сензация не само заради художествените си качества, а и заради предизвикания обществен интерес след изчезването им. Така те влизат в сферата на масовата култура. Може би това умножава интереса към тях многократно… Вермеровият „Концерт” може да не е най-големият му шедьовър, но е най-скъпата и издирвана, а от там и много популярна картина… Оценена е на 200 000 000 долара.”

А изкуствоведът Николай Ущавалийски отбелязва:

„Чрез акта на „заемане“ или, да го кажем направо, „присвояване“ за лично ползване на едни, превърнали се вече в класически, визуални знаци на съвременната масова култура, J. PANK създава собствената си иконография, която направи работите му разпознаваеми и запомнящи се в съвременното българско изкуство.”

До 30-ти юли най-новата изложба на художника можеше да бъде посетена в галерия „Райко Алексиев”, гр. София. Повече информация ще намерите тук. А в следващите редове ще научите какво още Йордан Панков сподели специално за „Кадър 25”.

„De Rechtvaadige Rechters“, 91/91 см., 2011 г.

„De Rechtvaadige Rechters“, 91/91 см., 2011 г.

 

 „Angel“, акрил, 100/81 см., 2018 г.

„Angel“, акрил, 100/81 см., 2018 г.

Кои са отличителни черти на съвременното българско изкуство и къде в пресичанията на стиловете се намира J. PANK?

Стремя се така да гледам на нещата, че да не ги разглеждам като национално принадлежащи или позиционирани в конкретно място, а като изкуство, което е съвременно. Визуалният език е универсален. Комуникациите са на ниво, което в голяма степен, искаме или не, игнорира белезите на регионалното. Гледаме филми, дизайн, мода и изобщо информация, която гледат и в Лондон, Берлин и където и да било… Визуалният език пръв се унифицира. Така че хората, когато попаднат на наистина добра експозиция на съвременни артисти изпитват удоволствие от това, че на българската сцена виждат неща, които са абсолютно адекватни на това, което са видели по цял свят. Това се случва в последните години тук и е очевидно, че макар и работещ на различни места по света, за съвременния артист визуалният език е изключително сходен. Аз възприемам себе си в такъв контекст.

Какво е за Вас попарт и какво е отношението към този вид изкуство у нас?

От близо десет години използвам сюжети или елементи от изчезнали или унищожени картини. В болшинството си това са препратки към много скъпи или направо безценни произведения, които обаче ги няма. Естествено произведенията, които правя, трябва да носят духа на времето, в което живеем, да е очевидно, че става дума за съвременен прочит. Днес времето на възприемане сякаш е сведено до минимум. И ако с нещо не привлече произведението, зрителят мигновено преминава на следващия обект. 
Използвайки езика на този постпопарт, който за мен е адекватен и съвременен, разбираем. Публиката лесно установява контакт, възприема работите ми, което ме кара да мисля, че подходът е правилен… Непознати хора ми казаха, че са идвали по няколко пъти да гледат последната ми изложба. Това не може да не е показател.

„Lady and Gentleman in Black“, 45/45 см., 2011 г.

„Madona by Leonardo“, 2017 г.

 

Какво носи пресъздаването на познати образи? Защо Апелес?

Това е една от сериите, които са базирани на изчезнали/унищожени произведения. Апелес може да се каже е бил „звезда“ по времето на Александър Македонски, но всичките му произведения са били унищожени.

Покрай скорошните изложби и фалшификати, къде е оригиналът и какво е неговото значение?

Повече ме вълнува, че от днешна гледна точка, много от тези световни шедьоври, посланията, които са имали при създаването им, днес нямат значение… или се възприемат съвсем в друг контекст. Това е една от причините да ги интерпретирам, да им предам друго значение… Аз правя само оригинали, в този смисъл.

„Olympia Magritte“, 100/81 см., 2011 г.

Съгласен ли сте с твърдението на Жан Бодрияр: „Нашата единствена култура е преди всичко култура на въглеводородите – на рафинирането, пробива, разпадането на културните молекули и на тяхната рекомбинация в синтетични продукти.“?

Май това се опитвам да кажа… Не толкова мъдро, разбира се!

А какъв е Вашият 25-ти кадър?

Всичко заобикалящо ни и създаващо вкуса, модата, дизайна, музиката, всички продукти са двигателят на съвременното изкуство. Самите те, заобикалящите ни неща, са съвременното изкуство.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *