Невена Дишлиева-Кръстева и Крум Крумов в Близък прочит

Дали всеки, който разказва, променя света, докато съчинява, докато изговаря, или само пренася вече съчиненото от самото начало на всичко? Дали пътуването някога все пак спира, или просто забравяме, не осъзнаваме, не виждаме, че всичко, което съществува, е живо? Може би тези въпроси са сред онези, които веднъж зададени, веднъж намерили своята форма, заживяват, променят се, трансформират се… както всичко друго. И остават.

Представяме „Анна Ин в гробниците на света“ на Нобеловия лауреат Олга Токарчук. Имаме привилегията за целта отново да ни гостуват преводачът на романа Крум Крумов и редакторът на текста и негов издател Невена Дишлиева-Кръстева.

Книга, която въвлича прастари, познати, модерни или тотално нови търсения, митологеми и светогледи, която ги съчетава, докато ги преобразява, която държи да общува с читателя, независимо дали ще го апострофира, дали ще го накара да се разчувства, или ще му представи измислен свят, също толкова действителен, колкото сме и ние самите.


9 февруари (петък), Melon, 18:00 ч.

Вход свободен.
Заповядайте!

Събитието е включено и в програмата на Национален литературен фестивал „Глоси“, и в „Домът“ – програма за култура и дебат.

***

„Олга Токарчук разглобява древния мит за богинята Инана, след което го нанизва наново върху конците на съвремието. Така съгражда универсалност… или Универсум от атоми материя, от линиите на времето. Получаваме свят, който в основата си е митологичен, но носи люспите на днешното, лющи се от скръб, обраства с железен мицел, а стружките му проблясват в очите ни, създават дискомфорт, мъждене на съвестта. Този разказ задава въпроси, на моменти звучи с укор, макар и без размахване на пръст. Разказва за нас, впримчени в капана на технологиите, препускащи в нестихваща надпревара за слава, богатство, обществен статус. Чрез историята на Инана, шумерската богиня на плодородието, плътската любов и войната, са поставени проблемите за любовта и приятелството, за справедливостта и жертвоготовността, за света, стъпил върху изгодата и интереса. Безвремието на Олгините думи ни позволява да се замислим как функционира светът, а също за вечните зависимости и какво се случва след смъртта. Токарчук открехва нови порти на познанието, разширява мисловните модели и прави намек за бъдещето: Нищо няма да запази формата си.“


Крум Крумов


„Олга Токарчук ни връща към времената, когато историите са били разказвани от истински майстори, от мечтатели и шамани, извън матрицата на злободневното, но дълбоко свързани с житейското, с важните онтологични въпроси. Думите в тази книга щамповат незаличими отпечатъци в паметта на последните читатели в посттекстовия свят. И в крайна сметка питат онова, което ни интересува открай време: какво значи да умреш? Ще разберем най-сетне. Хипотезата ми е такава: не може да ни няма.

Ако в наше време книгите можеха да предизвикват революции, бих нарекъл романа на Олга Токарчук революционна книга. За тази своя книга Олга Токарчук изобрети жанр, език и напълно нов начин на разказване. И постигна невероятен резултат. Ето така звучи голямата литература.“

Пшемислав Чаплински


***


Голяма е отговорността ни, пазим света, който е бил създаден в самото начало. Да си там горе, да се състезаваш и да се бориш, да създаваш семейство, да раждаш, да засяваш поля, да строиш градове, да копаеш канали – не е за нас това, така бих ѝ казал на тази Ин Анна, Анна Ин. Всеки, който има капка разум, ще попита: Защо? Защо, след като всичко тъй или иначе ще бъде загубено? Имаме Нищо веднага, от свещеното начало, следователно и Нищо не губим. Затова и Нищото е по-добро от някакво си Нещо, драги градски философи. Никакви травми от детството, нито любови, нито разочарования, загуби на борсата, болести, ортопеди, телеграми с черна лентичка, кошмари, никакво чувство за вина, никакви привързани с панделка писма, помахване с кърпичка.


Нищо не ни трябва тук, всичко си имаме, а някои неща явно ги имаме в излишък: вода, време, глина и прах, мрак, ръжда. Понякога, по неизвестни за мен причини, всичко долу се покрива с плесен, която свети в тъмното и ухае. Става тихо, болката ми заглъхва и моята landlady, Госпожа Обратната страна, значително се успокоява. И нейната болка преминава.


Олга Токарчук

в превод на Крум Крумов

Повече информация тук: 
Facebook
Instragram

Предлагаме ви и видеозапис от вече осъщественото събитие:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *