Етикет: Зорница Ивановa

*** Попитай го дали се интересува от света извън динамичните образи, които съществуват заключени из монитора му, и го попитай дали би те придружил на театър. Заложи на два отрицателни… Read more »

*** Огледайте добре палците си, опипайте извивките, вгледайте се във фините линии върху мекото, проверете твърдостта на нокътя. Все по-чуплив, а кожата – все по-тънка, извивката – все по-дълбока. Палецът… Read more »

*** Умората на протеста се оттича в ням крясък. Остава една отворена беззъба уста, разкривена, паднала в пространството между наличните павета. От тъмната и кръглост се измъкват пъшкания, недоизказани, издирващи… Read more »

*** Мечтата за далечни земи е мечта да срещнеш ягуар, който по чудо да не забие зъби през кожата към стомаха, а само да те отмине почтително.   Прочетете още… Read more »

*** Спят под сълзите на майките си. Там, извадени от всяко обещание за порядъчност, извън движението на календарите, извън възможността за създаване на поколение, освен ако не стане грешка в… Read more »

*** Кажете ми вие, пишещите, не е ли цялото творчество завъртяно около един единствен човек и това как той се разсънва? Не са ли всичките думи и притчи, легенди, конспиративни… Read more »

*** Лаконична съвременност, как тихомълком ми крадеш възможността за експресивност и типично женски номера! Сякаш мога да мълча през анонимна снимка. Тъгувам по изгубените стари телефони с шнур, който все… Read more »

*** Разбираш ли естеството на измамата? Че прежда разтъкана е из епидермиса, втълпен е порив към привидното себепознаване. Сами не можем да докосваме тайния си плод, изгниваща красива забраненост. С… Read more »

*** Може би загубеното „може би“ е на дъното на някой шкаф, заключен с обещания. В джоба ми търкаля се бележка, почти празна, но достатъчна да разбера защо „може би“… Read more »

*** Влизам в стаята изпразнена с гръм и трясък, сърцето си изваждам с голи пръсти, нестерилизирана материя, поставям го да капе и тупти директно върху масата, която преди месец бе… Read more »