Tag: Мария Липискова

Мария Липискова: „Тя и…“

Кеят а една жена стои във сянката и спомените се издигат като пара над главата ѝ прехвърчат летящи риби кълбета виолетови растат в ръцете ѝ отпуснати в дълбоките ѝ бръчки… Read more »

Мария Липискова: „бих искала да уловя този пейзаж“

бих искала да уловя този пейзаж отивам да донеса кепчето за пеперуди на Набоков прекосявам изчезналия в детството Петербург с широки улици като в сънищата качвам се по витата стълба… Read more »

Мария Липискова: „Стаята на Бродски“

Стаята на Бродски половината стая затворена от голям гардероб семейна снимка на горния етаж между книгите има празен асансьор до Ню Йорк из „не-снимане“ („Литературен вестник“, 2013)   Прочетете още… Read more »

Мария Липискова: „следите на изгубеното време“

следите на изгубеното време в един летен следобед седнал на пода подреждаше цялото родословно дърво далечните си корени дядовци от двете страни с бутониери с бели цветя белите лица на… Read more »

Мария Липискова: „в разпръскващо се синьо“

в разпръскващо се синьо се появява тази жена не държи думите при себе си не държи сънищата при себе си не държи дните при себе си само къщите изплуват отнасят… Read more »

Мария Липискова: „когато снимките са станали невидими“

когато снимките са станали невидими от толкова стоене във въздуха с времето различаваш лицата по тях думи при които се спираш тръгваш връщаш се като сънища които могат да бъдат… Read more »

Мария Липискова: „не-снимане“

не-снимане нещата които ще изкарат вътрешното навън като детска ръкавица на която са написали името ти която е паднала в снега изгубила се е или оставил си я наблизо до… Read more »

Мария Липискова: „преразкази“

преразкази жестовете му са коридор тя влиза облечена е в кафяво до земята подът е каменен затова не го отразява изцяло стадият пред огледалото докато говори бързо на няколко езика… Read more »

Мария Липискова: „Истанбул“

Истанбул Кубетата на джамиите светят като ябълки. На площада гълъбите разхождат своите сенки сутрин когато са къси полетите на душите. Продавачите носят в ръце тежките тела на рибите мълчешком. И… Read more »

Мария Липискова: „Тук телата са голи“

Тук телата са голи както в рая. Сякаш излезли от камерите преди да са разбрали че съществуват. Паоло и Франческа телата им се държат във въздуха неестествено из „Хирошима моя“… Read more »