Теодора Маргинова: „сол“
сол иди при реката посочва ми пътя помилвай водата иди по-навътре завира езика си в гърлото ми с думи запречва входа изхода ще се втурна нанякъде дишам ли дишам иди… Read more »
сол иди при реката посочва ми пътя помилвай водата иди по-навътре завира езика си в гърлото ми с думи запречва входа изхода ще се втурна нанякъде дишам ли дишам иди… Read more »
3.33 скъса се по ключицата се таеше без ключе проклети жестове ме обладават все през порите изнасят ме не се продава 24/7, три кафета, безработна курсист по сбъдване опитвам онова… Read more »
風神[1] морската вода се разпиля из стаята ми усмихвам се вежливо на лирическия аз пуловер от мъгли навлича мен намята ме и царството на мъртвите е царство мраз пакетчета от… Read more »
обещание няма дълго да говоря не съм самотно цвете в парка полюшвам се на вятъра сред другите цветя все същите и други (знам, повтарям) взираме се в преминаващите кучета, децата… Read more »
Теодора Маргинова пише, свири и рисува. Учила е математика и театър. Търси (нещо повече). Има изоставен блог и активен инстаграм, в който се учи да рисува. Оригами внимателно събираш… Read more »