Етикет: Христина Гутева

*** да очертаеш себе си като светлина сред клоните и пак безкрайност да останеш   *** с отдалечаването ароматът на розата става все по-силен макар тя да изгаря в залеза… Read more »

*** сенките са  думи на мълчание когато си болка следа от карфица дните са къртици в нощите прокопават тунели ефимерен е всеки лъч мракът е дом сянка от думи на… Read more »

*** гледам облаците как израстват как се разпадат и пак и се сещам за пясъчните замъци не отминават с детството раждат се там   Прочетете още от Христина Гутева тук. Разгледайте… Read more »

*** ако се опиташ да преброиш капките дъжд ще върнеш ли времето преди сблъсъка ще изчезне ли облакът на тъгата вселил се в теб ще ли или ще броиш и… Read more »

*** дума по дума от себе си изтривам случайни от неслучайни чужди дрехи накриво скроени зашити с вина две торби грях за джобове закопчани със загаснали въглени вместо мечти и… Read more »

*** черен гълъб кацна на перваза на моя прозорец очите му срещнаха моите премигнаха в ритъм – прозорец ни дели свързва ни прозорец   Прочетете още от Христина Гутева тук. Разгледайте… Read more »

*** смисълът е само дума докато не те открие под крилете на нощна пеперуда като светлина те излива *** изгубих се в онази невидима буря между думите ти и тяхното… Read more »

*** не можеш да извикаш думите когато са рисунка от дъжд не можеш да извикаш дъжда когато думите не са очи на сълзите *** не можеш да изречеш тишината без… Read more »

*** да замълчиш за да изречеш неизречимото да откриеш смисъла в думите които отсъстват   Прочетете още от Христина Гутева тук. Разгледайте и галерията с нейни фотографии.

*** не можеш да надникнеш отвъд видимото без то да надникне в теб нови щрихи рисува тишината   *** когато денят затвори очите ти не идва нощта хоризонтът чака в… Read more »