Азиз Шакир–Таш е роден преди 45 години в град Смолян, където като ученик в езиковата гимназия прописва стихове, част от които през 1993 г. се превръщат в „Повод за небе“. Написаните по време на следването му в специалност „Арабистика“ на СУ стихове и разкази пък биват отпечатани (през 2004 и 2008 г. от издателство „Стигмати“) в двойно книжно тяло, носещо заглавията „На 22“ и „Апокриф за дъжд“. Следва стихосбирката „Небе на 33“ (2007 г., издание на „Жанет-45“), която е канен да представи на знакови места като Библиотеката на Конгреса във Вашингтон, театър „Шопен“ на Чикагския писателски комплекс „Гилд“, кулата „Манара“ в Куала Лумпур и др. Междувременно защитава докторантура в област „История на науките“ в Истанбулския университет. Петата му авторска стихосбирка – „Околосветска обиколка на липсата” (2016), го връща обратно в любимото му, пето агрегатно състояние – книжното. Превежда на български поезия и проза от повече от 100 съвременни турски и арабски поети; а от български на турски – знакови произведения като „Житие и страдание на грешния Софроний“, „Книга за Софроний“ на Вера Мутафчиева и „Книга за българите“ на Петър Мутафчиев. Самият той, доколкото стиховете са част от него, е превеждан на английски, унгарски, арабски, персийски, руски, малайски и хърватски.
Нощта разбива
натежалите от изгреви и залези
вълни на хоризонта
и когато вперените ни към него погледи,
се разотиват,
тя ти го предава свит
в човешкото му агрегатно състояние,
което трябва пак да разплетеш,
за да не би да се окаже изгревът
без почва под краката си…
Прочетете още от Азиз Шакир-Таш:
„0,047 КИЛОМЕТРА В ЧАС ПО АВАРИЙНАТА ЛЕНТА НА ДУШАТА“