Щъркелите
В опит да вляза в същността на нещата
клеча на припек до зида
с червено-бял конец на китката
Не вярвам вече в даровете им
и в Дарвин не вярвам
голите тела
са естественото състояние на нещата
първичното семенце
търся
Наточи старателно ножа
преди да си легнеш
онзи, с най-тънкото острие
да разполовя ябълката
и мъжкото снизхождение
в погледа ти
А когато заспиш
ще направя фин разрез
на хълбока ти
почти незабележим
почти няма да боли
когато вляза в теб
нали съм липсващото ребро
и отново ще станеш цял
възвърнал женското си начало
На сутринта
няма да сме вече същите
Прочетете още от Аксиния Михайлова тук.