Аксиния Михайлова: „Щъркелите“

Щъркелите

 В опит да вляза в същността на нещата
клеча на припек до зида
с червено-бял конец на китката

Не вярвам вече в даровете им
и в Дарвин не вярвам
голите тела
са естественото състояние на нещата
първичното семенце
търся

Наточи старателно ножа
преди да си легнеш
онзи, с най-тънкото острие
да разполовя ябълката
и мъжкото снизхождение
в погледа ти
А когато заспиш
ще направя фин разрез
на хълбока ти
почти незабележим
почти няма да боли
когато вляза в теб
нали съм липсващото ребро
и отново ще станеш цял
възвърнал женското си начало

На сутринта
няма да сме вече същите
 

Прочетете още от Аксиния Михайлова тук.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *