***
Опитвам се да се сдобря с всички превантивно,
преди да сме се скарали.
Затъвам до шия, преди
да се осмеля да извикам за помощ.
Казвам „не“ едва когато кокалът немощно пропука
под опрения нож.
Вселено,
утре пак ще се събудя Сизиф.
Насън поне, моля те,
пусни ме, дай ми
да бъда камъка.
Прочетете още от Албена Тодорова тук.