Кучета
Мълчат,
когато им е трудно,
с поглед на изплашен
интелигентен стоик.
Не знаят нищо –
но предчувстват.
Без тяло,
когато опашката е долу,
пресичат на зелено,
понякога пътуват
в градския транспорт.
Най-добре ме виждат
с периферното си зрение.
Всичко държат под око.
Прибират ги на топка
с лопати,
преди да спрат
последното скимтене.
Прочете още от поета тук.
Разгледайте и галерията на Александър Байтошев