Празните места на трудовия лагер
Питаме идващите:
къде отивате, мислите ли, че това сте вие?
Пръснати работят върху камъните –
онемял е всеки отделен скелет.
Подминати легла,
дюшеци, натъпкани с гнили парцали,
пространството остава натъпкано и всичко виси.
Тук някой е умирал,
никога не го откриха,
изпари се, подобно на студ,
пръсна се, подобно на светлина.
Няма нужда да идвате.
Тук всичко виси.
Тук остана най-доброто поколение,
пиещото от леда,
истинското небе.
Къде са тези бивши хора?
Те бяха водителите, а после
Прах.
Не се чисти.
Този прах няма никога да се изчисти.
Галерия Александър Байтошев.
Прочетете още от Александър Байтошев тук.