НОВОГОДИШНА НОЩ
Мъгла студена е разстлана,
вън огън пурпурен пламти.
Душата хладна на Светлана
се рее в приказни мечти.
Скръцне сняг — замрат сърцата.
Грее кротката луна.
Смях сподавен — зад вратата.
Улицата — в тъмнина.
С лик забулен в полумрака
ще изтичам долу аз.
Милият до входа чака,
тръпне в празничния час…
Но мъглата вън гъстее.
Полунощ, настъпвай ти!
Някой шепне и се смее,
огънят пламти, пламти…
Скръцне сняг — в далечината
се прокрадне светлина.
„Името Ви?“ Смях в мъглата
подир нечия шейна…
Развилня се вихър снежен,
входът побеля дори.
После, смеещ се и нежен,
той лицето ми покри…
Мъгла студена е разстлана,
огрява месец блед света.
Седи замислена Светлана:
смути я чудната мечта…
31 декември 1901 г.
Превод от руски език: Иванка Павлова