“Облажавам твоите златозарни очи, чрез които слепотата на незнанието бе премахната от моите очи.“
“Похвала за Кирил Философ“ Климент Охридски
Облажавам твоите китки, които ще цъфтят в дълбокото.
Дървета с твое име ще изпият водното легло.
Облажавам тежестта на тялото ти – как ще ни даде вълни.
Облажавам и косата ти – гнездо за малки риби.
Облажавам скута ти – живота, който носи.
Облажавам и ръцете ти, когато се отпуснат по водовъртежа.
За плувеца нов компас, а за рибаря – мрежа.
Прочетете още от Александър Николов тук.