Александър Николов е роден на 12.02.1997 г. в град Варна. Завършва Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“ във Велико Търново. Следва Българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Дебютира през 2016 г. в сборника „Пристан зелен“ на лауреатите в ученическия литературен конкурс „Петя Дубарова“ и печели второ място. Следващите две години участва в студентския литературен конкурс „Боян Пенев“ в Шумен, където през 2017 г. печели втора награда за поезия, а през 2018 – поощрителна.
След мълчанието
„… Край люлката на Бога – нани-на
И сън след сън, животът отминава…“
Иван Методиев „Били ли сме?“
Делтапланери кръжат под синия купол.
Дори онова, което наричаш летене,
Не би могло да спре падането.
Сцената е пуста.
Металните скамейки са мембрани,
Които издават мълчанието на листопада.
Моето мълчание е вектор – то не пада като зашеметено листо,
Танцуващо заради нежната власт на купола.
Посоката му е очевидна, дори движенията да са разколебани.
Ти носиш черна забрадка
И тътриш куфар по павирания път.
Кой ще затрепти до теб?
Ти препускаш с малкото си около оградата.
Кой нареди боксови ръкавици по коловете ѝ?
Денем ваеш фигури на хора и животни.
Нощем им пробиваш рани.
Кой запълни раните им с маточина, здравец и босилек?
Ти летиш с гущеровозелена каска
И тюркоазни криле.
Кой ще те свали надолу?
Ти лежиш под орех и листата те покриват целия.
Защо не се събуди,
Когато падна от хамака?
Хамакът,
Люлката на Бога,
Първото махало.
Прочетете още от Александър Николов:
„Сонет за влизането в храма“
„Преображения“
„Облажвам твоите китки…“