ПСЕВДОПОЕТИКА
To find there’s no them
There is only us
Thrice
Бавен вятър събира думите
и вече не питам защо
ги надребняваме
на срички, на звукове
като въздух
под палките
на полудели диригенти:
наслушах се
на симфонии за победата,
на въоръжени реплики,
сметки,
прекроени от разтягане,
атонални революции.
И цигулката е счупена.
И втората.
И третата.
И сигурно сме публично млади,
вероятно с плюсове,
вероятно минус струните.
По мярка ни е, излиза,
да се залъгваме
математически.
Дано не чуят
диригентите, че дишаме…
Равен вятър покрива битките.
В тъмното проблясват стихове.
***
Това стихотворение не е качествено.
Разшито е в преценката.
Мъничко. Умалително.
Онова, другото, не е количествено.
Съкрати съкращенията.
Римата се римува с ритъма
на правоъгълно
противоречие.
Малко поетика, повече шум.
Стискат ме, в отговор,
две закръглени думи
за гърлото:
стига и стига
с войнишкото кърпене.
Ето стих – препънат, изопнат,
непогребан:
овдовели са ми
клишетата,
лъснати като обувките
на мъртвия.
Ето тема –
немерена. Намерена
в бутафория.
Мерената реч е в ценоразписа.
Вие, те, ние.
Продаден си
на осмоъгълна графика.
След шевове,
след притегляния
непрободено
натежава словото.
***
Само че
това стихотворение
е като четвъртото:
смекчи ехото от удара.
Вее ми
непоносимото бъбрене.
Пригласят
буквалните сравнения.
Ловки са
окуцелите хиперболи.
Преувеличено е,
но ще съм на Далчев мършата.
Приказката беше за стълбата,
за сметките, за римата.
Виж се, къде ти е музата:
музика без тонове.
Измислена
като Разцветниковата Офелия.
Но бързо,
сцената замества репертоара,
Шекспир очаква уволнение
от билетите,
от листите.
Обърни се, Хамлет,
пречиш на разговора.
Тук трябваше метафора:
все пак ставаше дума
за поетика.
Вероятно
цитираното безсмислие
ще се проясни
в съкратеното от сценария
второ или трето
представление…
Бавна светлина рецитира стихове.
Бавен вятър разпилява думите.
Още от Александър Христов ще откриете тук.