фотография: Кристина Симеонова
Александър Христов завършва „Българска филология“, а след това „Литература и култура“ (магистратура) и „Българска литература след Освобождението“ (докторантура) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По време на докторантурата си успешно приключва две обучения в Полша – по програмите „Еразъм +“ (във Варшавския университет) и „Ceepus“ (в гр. Чешин – лятна школа към Силезийския университет, Катовице). По-рано учи (за една година) в Салфордския университет, Англия.
Автор е на две поетически книги:
„Крайпътна обител“ (2017) и „До първата сянка“ (2021).
За дебютната („Крайпътна обител“) е удостоен със съпътстваща награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (2018). Връчени са му отличия за лирика и от други национални конкурси: първи награди от „От заник-слънце озарени, алеят морски ширини…“ (2020), „Добромир Тонев“ (2019), „Пурпурно перо“ (2019), „Боян Пенев“ (2018), втора награда от „Никола Вапцаров“ (2019), трета от „С море в сърцето“ (2020), отличие от „Веселин Ханчев“ (2014). Класира се на второ място в секция „Литературознание“ от Националните филологически четения за студенти и докторанти (2020) на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Носител е също на втора награда за критика (2017) и поощрение за белетристика (2016) от Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, на стипендията на Ректора (2017) и наградата на Академичния съвет при ВТУ (2015).
Литературоведски текстове на Александър Христов са помествани в сборници от национални и международни научни форуми. Негови стихотворения са включвани неведнъж в антологии и сборници, сред които: „Вечности“ (2021), „Сърцето на България“ (2021), „Мостът / El Puente“ (2021), „Избрано. 2017–2019“ (2021), „Любослов“ (2019), „Виждам Европа“ (2018), „Протуберанси“ (2017), „Зоната“ (2017). В „Протуберанси“ попадат и някои от фотографиите му.
Има публикации и в множество специализирани и неспециализирани издания, и на различни платформи:
„Archivos de Oriente“, „Балкански калейдоскоп“, „Библиотека България“, „Будилник“, „Българка“, „Български език и литература“, „Диаскоп“, „Иначе писано“, „Кръстопът“, „Кула“, „Литературен вестник“, „Литературен клуб“, „LiterNet“, „Manu propria“, „Нова асоциална поезия“, „Проглас“, „Света гора“, „Светлосенки“, „Страница“, „Съвременник“, „Telúrica“, „Тетрадката“, „Филологически форум“, „ХамелеON“ и др.
Лирически произведения на поета са превеждани на английски, испански и немски език.
ВРЕМЕНА
Месеци, години
сверявахме посоки,
часове, минути
в каюти на чужди кораби,
завръщахме се
в изгубени, потънали домове,
посвещавахме се
на сенките,
на лицата на слънцето
във водата.
Но утре никой
няма да ни разпознае
във вчерашните ни портрети:
и в половината,
отнесена, заличена
от вълните –
и в половината,
която заедно
трябва да доживеем.
И когато полуживи,
бездомни, ненарисувани
след ден, след нощ изплуваме,
цялото напуснато време
няма да бъде
нито наше, нито чуждо:
ще бъде свое
неузнато посвещение.
Прочетете още от Александър Христов:
„Силуети върху силуети“ (видеокнига, съвместно с Нели Кирилова)
„Псевдопоетика“
„Страхове, преодолявания и Даниел Рихарски“
„Раздвоявания и удвоявания в „Змей“ на Антон Страшимиров“
„Светлина назаем“ (стихотворения и фотографии)
Интервю с художника Йордан Панков
„5 от 25 отговора: кадри за равносметка“ (анкета с 25 от творците, публикували на сайта, в няколко части)
Преводи (стихотворения на Том Полин и на Хюго Уилямс)