Ана Цанкова е родена в град Кърджали. Живее и работи в София.
Нейни стихотворения са публикувани в списания „НО Поезия“, „Нова асоциална поезия“, в редица различни периодични издания и в онлайн платформите „Public-Republic“, „Banitza“, „Открита литература“ и др.
В края на 2018 г. излиза дебютната ѝ книга с поезия „Археология на белезите”, под знака на издателски кръг „Смисъл”, с редактор Аксиния Михайлова.
През 2019 г. Ана Цанкова печели Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, а по-късно „Археология на белезите” е номинирана за Литературните награди „Перото“, в категория „Дебют“.
Авторката е отличена със специални награди от IX-и и X-и национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“.
В момента подготвя втората си поетическа книга.
*
никой не успя да научи
Кобейн и Вирхов
да правят крем карамел
да работят от девет до пет
да се тревожат за хляба
за душата си
да гледат новините в осем
да емигрират
да берат ягоди по безкрайни полета
да бършат задници
никой не успя
светът е чудесно място
за неуспели съдници
въжетата се късат твърде късно
отровата живее под чуждите клепачи
понякога реките стават дом
а улиците смисъл
бавно разкопчавай камъка
между ребрата ми
нуждата да съм аз
пясъчна буря
краят започва от мен
добре че никой не успя
да ме научи
на свободата си
Прочетете още от Ана Цанкова:
„някъде прочетох…“
„бъди ми и църквата…“