Анна-Александра: „Когато…“

      Коментарите са изключени за Анна-Александра: „Когато…“

Когато падне орех

Когато падне орех
от йод земята почернява.
Стича се
към тихите подземни рани,
към корените на къпини,
към бучките от пръст
и пустите градини.

При падането на дървото
листата се отлепят,
изгниват като длани,
протегнати към слънце.
Пръстите му са събрани
В жест на бавен огън.

Смъртта на ореха извивка
къртици, божества и мравки.

 

Вишни

В клоните на късното лято –
оголени от птиците,
костилки, дръжки и листа,
недостижими за детето.

 

Разгледайте галерията на Анна-Александра.
Прочетете други нейни стихотворения.