Анна-Александра е културолог и артист. Изучава древни езици и култури в НГДЕК и след това завършва специалност „История и теория на културата“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Създава и участва в редица проекти в сферата на поезията, изобразителните изкуства, фотографията и други форми на съвременното изкуство. Разработва методи за развитие на абстрактното и креативно мислене и осъществява експериментални класове в тази посока. Интересува се от философия и ботаника.
Папая
Да позная искам твоето лице, Папая,
с хиляди зърна и сок,
с плът оранжева и гола,
скрита в мараня и смог.
Родена си от слънцето, Папая,
от пръст червена на бразди.
Баща ти, вечен и дъждовен,
земята гневен оплоди.
Роди се ти, Папая –
неумолима, тръпнеща тъга.
Създаде жаждата и се помоли
да те откъсне
мръсна, грапава ръка.
Моментът, в който ръката хваща друга ръка
Перото се отдръпва,
изтича като сок.
По пясъка белее
струя от премерен звук.
Листото пада,
самотно и
изтръпнало
като камбана.
Дървото пази
кожата,
опъната от сол.
Круша
Окото на крушата е човешко.
Семе-последна обител
на гладката кожа.
Крем от есен,
жълта и маслена тяга.
И ножът оставен на масата,
несмеещ да драсне
по нейната цялост.
Прочетете още от Анна-Александра:
„Маслиново бясно дърво“
„Когато…“
Разгледайте и нейната галерия.