ДЪВКА
времето е дъвка в косата ми
розова сдъвкана
само колкото да ѝ мине сладкото
и се тегли тегли
не знаеш къде ѝ е началото
не можеш да я махнеш
нито да се престориш че я няма
залепнала е за мене
оплели сме се
все едно се нуждаем една от друга
аз питам за причината обаче
уж някой отвисоко я е дъвкал
но що за грозно дело е това –
да плюеш
върху собственото си човечество
Прочетете още от Анна Лазарова тук.