НАЙ-ТРУДНО СЕ ГОТВИ ОРИЗ
Далече съм от всеки бог и град,
от писъка на всяко малко пиле,
от всяка непростена свобода.
Това са други думи за безсилие.
Това е хълм, по който се задавам
или поне се влачи мойто тяло.
Ако премеря колко ми остава,
ще разбера какво не съм живяла.
А уж дотук ми беше за последно,
зад мене разни пръсти ръкопляскаха.
Дори да се откажа и да легна,
една и съща мисъл ще ме стряска.
Че май забравих печката с ориза,
че трябва да се върна от високото.
И всичко изведнъж изглежда близо,
но аз не зная във коя посока.
Прочетете още от Анна Лазарова тук.