Анна Лазарова

Анна Лазарова е родена през 1993 г. във Велинград.
Завършва „Българска филология” и магистратура „Литературознание“ в СУ „Св. Климент Охридски”. Отличена е с титлата „Студент на годината“ в раздел „Хуманитарни науки“ за 2017 г. от същия университет.
Носител е над 12 литературни награди, сред които: първа национална литературна награда „Георги Черняков“ в раздел „Поезия“; втора награда на XXXII Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“; награда на фондация „Блага Димитрова” за принос в развитието на българската литература и култура; национална литературна награда „Георги Давидов“.
Резултат от Голямата награда на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ пък е първата ѝ стихосбирка „Вкъщи всички вечерят отделно“, отличена на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“ за 2016 г.
Нейни стихове са включени и в том 1 на антологията за съвременна българска поезия „Зоната“ (2017).

МОИТЕ 26

младостта ми преминава в отстраняване
от принципите на младостта
от нейните белези и закономерности
толкова дни все една и съща младост се повтаря
избирам да прочета правилата
друго не съм обещавала
в оня снеговит ноември
майка ми в 6 сутринта –
единственият път
в който така е имала нужда да я напусна –
също дядо ми с москвича
дето не излизал от гаража
баща ми готов вече с името
и всички насочили своята нужда от живот
върху моя все още нетраен
така се създават фалшиви надежди

аз нямам съмнения в своето съществуване

фриволно ли е обаче
да наподобявам себе си пред толкова инстанции
че да ме запомнят каквато поискам
както аз помня дните преди младостта
не би могло да бъде друго иначе
страхувам се че идва ново време
а нямам подходящи дрехи навици желания
превъртам през главата си каквото съм научила
подскачай на място
три четири пъти преди да заминеш
така ще обикнеш земята
така ще обикнеш и пóлета
и под обич
явно имам предвид онова сетиво
(не разбирам това сетиво)
с което си пипаше баба ми
кожата мека и свлечена
но я чувстваше млада
не знаеше как се е случило