ГАРА НОВА НАДЕЖДА
не усетих първия повей на зимния вятър
когато се затвори вратата на чакалнята зад теб
в тъмните купета узря топлата октомврийска нощ
потропваща нетърпеливо с пръсти по прозореца на влака
неспособна да дочака утрешното обещание за вечност
не усетих кога сънят ме напусна без да остави бележка
и на негово място се нанесе без да попита надеждата
Прочете още от Антонина Георгиева.
Разгледайте и нейната галерия и творби, създадени при оформлението на книги.