понякога сънувам кутията
за бисквити на мама
пълна с меки игленици
в които забити карфиците
загледани право към мен
кимат с глави одобрително
сякаш съм слънце
а те малки и блестящи
метални слънчогледи
ронещи горчивите си семки
понеча ли да ги откъсна
светът ме убожда във съня ми
добро утро, нови рани
Прочете още стихове от Антонина Георгиева.
Разгледайте и нейната галерия и творби, които е създавала при работата си по оформлението на различни книги.