Лавина
В подножието на тази истина е самотно.
А на върха ѝ се блъскат виелици.
И трупат пласт след пласт върху себе си
една вековна, една извънобхватна лавина.
Ела с мен, да се разходим из нея,
да станем част от лавината и в някой миг
сами да бъдем такава лавина.
Да ни боли от измръзване,
да ни души и тежи на гърдите
като непосилен сизифов камък,
но върху раменете атласови,
любовта – тази скромна измислица.
Да се разтворим в лавината
и тя да стане наша реалност.
Един свят непонятен, но близък,
където всичко мое е на един дъх от теб,
а всичко твое е отдавна предвидено
да бъде мое до всяка подробност.
И преди да изчезне или да се стопи,
разходи се с мен през лавината.
Повърви в душата ми тихо
и тръгни, позволявам, отивай си.
Ще изчакам снегът през зимата
да затрупа удобно следите ти.
Ако все пак решиш да останеш,
постой в подножието на моята истина
и не смей да поглеждаш нагоре.
На върха ѝ се срещат виелици
и зараждат по-тежка лавина…
Прочетете още от Атанаска Илинчева тук.