Снимка: Мериан Николова
Белослава Димитрова е родена през 1986 г. в гр. София. Завършва „Немска филология“ и „Журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има авторско предаване по Радио София. Казва се „Градски легенди“. Редактор е и на платформата seen.bg. Един от създателите на платформата „Свободно поетическо общество“.
Белослава пише поезия. Дебютира през 2012 г. в „Литературен вестник“. Публикува също така в литературните списания „Страница“ и „Гранта“. Нейната първа книга „Начало и край“ е издадена в края на 2012 г. в поредицата „Нова проза и поезия” на издателството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2014 г. „DejaBook“ издаде втората книга на Белослава Димитрова – „Дивата природа“, която беше номинирана за Национална награда за поезия „Иван Николов“ (2014) и бе удостоена с едно от двете поощрителни отличия.
През 2017 г. „Дивата природа“ беше издадена и на италиански език от издателство „Arcipelago itaca“ – в превод на Емилия Миразчийска, в сътрудничество с Данило Мандолини. По инициатива на Загребския университет и катедра Българистика „Дивата природа“ получи и свое хърватско издание.
Стихотворения на Белослава Димитрова са превеждани и на английски, испански и македонски език.
Произведенията, които ще Ви представим в „Кадър 25“, са включени в нейната най-нова поетическа книга „Месо и птици“ (2019 г., издателство за поезия „Да“).
Любов
„– Разбира се, че ще издържа. Казах само, че тук е прекрасно, защото… ами защото прогресът е наистина нещо прекрасно, нали така?“
В Китай никой не обича ближния си
Трябва да ми се довериш на историята
Много хора изгарят на границата
между любовта и примирението
Не бъди от тези с прясната кръв рано сутрин
Иначе се пие на бавни глътки знаеш
Обичай ме не ми носи успокоителни
В Китай няма да откриеш щастието
Ще се взривиш в онзи златен циферблат
с пукнатини и ситни капчици пот
Ще останеш сам
Аз ще го видя
Ще бъдеш в голямата бяла къща
Комета с потомство
Цялата човешка програма
ще бъде изпълнена
В Китай никой не помни любовта ни
Въпреки че разказах на всяка система
Нито как ме повика в леглото
Нито как ти отхапах ръката
От любов само от любов
Сега отчитам ясно как се отлепя
всеобщото отегчение никаква
покруса единствено и само
естествено отдалечаване
Един мъж загива в голямата
бяла къща
Всичко е офлайн
Няма кой да помогне
Прочетете още от Белослава Димитрова:
„Антидепресанти“
„Паралелни реалности“
„Без теб“