Биляна Бъчварова е родена през 1968 г.
През 1987 г. завършва ССХУ по изящни изкуства „Илия Петров“ в гр. София, а през 1993 г. – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Графика“.
От 1995 г. е член на СБХ, секция „Графика“.
Има множество самостоятелни изложби в страната и в чужбина, сред които: в Холандия, „Замък Есенбърг“, 1997 г.; в Австрия, Виена, „Дом Витгенщайн“, 2000 г.; в Унгария, БКЦ, 2001 г.; Инсбрук „Арс Нова“, 2004 г.; Инсбрук Арт Експо, 2006 г.; в гр. София, галерия „Париж“, 2010 г.; в Словакия, Братислава, БКИ, 2014 г.; галерия „Етюд“, 2019 г. и др.
Участва активно в НХИ в България. А от 2003 г. до сега участва и в множество национални и международни арт симпозиуми в България, Унгария, Словакия, Турция, Франция, Румъния и др.
Нейни творби са представени в списанията: „Revue Periodique”, Франция, 2000 г.; „Лира“, Холандия, 2001 г.; „Европа 2001“, 2009 г.; „Съвременник“, 2009 г. и 2010 г.
За изкуството си пише:
„Търсенията ми са насочени в пресъздаване на движението, посоките, кръговрата във вселената. Опит за баланс, между материално и нематериално. Стремя се чрез разнообразни структури да изведа символиката на непреходни, константни величини.
Работя в областта на рисунката, живописта и колажа. Картините са изградени върху различна основа: платно, дърво, шперплат, хартия, в съчетание с колажирани елементи от хартия, пясъци, смоли, където рисунката като изразно средство е активно преминаваща върху монохромни нюанси, носител на емоционалния заряд на автора.“
В „Кадър 25“ представя творби, създадени през последните три години. Те са провокирани от срещи с видяното и въображаемото, преживяното и забравеното, с нещо отминало, но все още съществуващо, с близки и далечни пространства. И за представянето си тук допълва:
„Естествено формираните от времето фрагменти и образи от забравени времена са повод за творческа интерпретация. Разнообразните изразни средства съживяват обектите като постигат необвързаност с мястото, а детайлът като че ли действа по-лично от цялото. Отваря се врата към асоциации и покана за разходка, започваща и завършваща със загадка.
Каменни структури, изграждащи образи на светилища, човешки построения, съчетани с артефакти, сенки и отражения са изображенията, които изпълват повърхността. Символът на кръга и стъпалата присъстват в почти всички творби.
Провокира се пробуждане на духовното любопитство, раздвижване на интуицията към познатото отминало и непознатото, надникване в пластове и културни наслагвания.“
