ПРИКАЗКА ЗА ЦАР
В едно много древно царство царувал млад цар. Той не бил чак толкова лош, обаче обичал разкоша.
Хората почнали да обедняват и да говорят и затова най-старият му съветник го посъветвал да започне да изгаря на клада магьосници и вещици.
– Защо пък такива страхотии? – попитал царят, който не харесвал такива ужасии.
– Трябва! – отговорил мъдрецът. – Първо, като забавление за множеството и второ, като предупреждение за малцинството.
– Добре – казал царят. – Обаче къде ще ги намерим?
– Това е лесно. Намираш някой, който много говори, обвиняваш го, отрязваш му езика и го оставяш да се защитава.
– Това ми се струва нечестно.
– Да, обаче ще Ви кажа нещо важно Ваше Височество – с лукав вид казал старият човек, – всеки си идва с късмета на този свят и никой нищо не може да направи по въпроса.
Речено – сторено.
Започнали да горят вещици и магьосници, а те за учудване се намерили много в това царство. Хората се надпреварвали да ги издават на царските съветници.
Само че нещата не вървели много добре на самите екзекуции. Хората се страхували, но хич не се забавлявали. Тогава младият, богат и милостив цар пак се допитал до стария си съветник.
– Кажи мъдри, как да направя така, че хората да се забавляват, защото виждам, че само се страхуват.
– О, това е много лесно, царю – отвърнал старият хитрец. – Дай право на бедните да слагат дърва в огъня.
На другия ден с барабанен бой на площадите, обявили царската заповед. Всеки бедняк в царството можел да хвърля в кладите колкото дърва си донесе.
На висока платформа, цялата застлана със скъпи килими, стоял младият и красив цар. Покрит със злато и копринени дрехи, блестял сред свитата си от богати сановници.
Започнала екзекуцията. Отвсякъде започнали да се стичат бедняци с по една стиска дърва в ръка. Някои били толкова бедни, че носели само суха слама. Всички хвърляли в огъня и бързо се отдръпвали от силната топлина. Заставали на разстояние и започвали доволно да се хилят с беззъбите си усти.
Цялата тази работа хич не се харесала на съветника, защото с времето, на царя започнало да му харесва да присъства на екзекуциите и да усеща удоволствието от властта, страха и болката. В крайна сметка нямало чак толкова забавления в царството му, а това никога не му омръзвало. С времето започнало да не му харесва, защото всичко свършвало много бързо.
Бедните носели по-малко дърва, обаче били толкова много. Огънят се разгарял много бързо и всичко свършвало, без негово величество да изпита пълното удоволствие от изгарянето. Ето защо той пак повикал мъдреца при себе си.
– Кажи ми какво да правя, иначе може и ти да се озовеш на кладата – тихо, но с дълбок, бавен, заплашителен и нетърпящ възражение глас, попитал младият и блестящ цар. Изчезнал бил добрият тон и добрите му маниери. Даже и лицето му било станало по-грубо, пълно и жестоко. Седял в тъмното, в сянка и само златото по него меко блестяло.
– Разреши на богаташите да хвърлят вода в кладите, Ваше Величество – ниско се поклонил старият мъдрец и си помислил: „Какво направих, о, Боже мой!”.
Зачудил се царят, но бил свикнал да се вслушва във съветите на стария мъдрец, така му било по-лесно.
И наистина, на следващата екзекуция бедните носели съчки и слама, а богатите носели вода. В един момент изглеждало, че огънят ще загасне, но после се извисил с голяма сила и всичко приключило.
След това на площада останала само миризмата на изгоряло и високата платформа със сухи и изкривени дъски, които се показали под дебелите и скъпи килими.
Царят бил доволен, обаче не разбрал какво е станало.
Пак пратил да повикат мъдреца.
– Кажи ми какво се случи – наредил му той.
– Нищо ново и нищо особено, царю. Просто на богаташите в един момент започна да им омръзва да носят вода за да гасят кладата, макар че много им се искаше да са милостиви към нещастника. Те имат по-важни неща от това. Имат да мислят за парите си и как да изглеждат по-важни. Бедните пък носят по-малко дърва, обаче са много и тази клада никога няма да бъде загасена, Ваше Височество.
На едните им е осигурено забавлението, на другите милостта, макар че изходът винаги е един и същ за този на кладата.
Прочетете още от Борислав Балтов тук.