СТОП
на Митака
1.
Младежът стоеше на старта и се беше приготвил за поредното си пътешествие.
Той беше пребродил на стоп по-голямата част от Европа, беше ходил и в Азия, и в Америка, но нищо не можеше да се сравни със свободата на летенето. То беше нещо ново за него.
Като птиците в безтегловност; да се рееш часове наред.
Небето беше оловносиво по хоризонта, а нагоре към зенита ставаше все по-тъмносиньо – цвят, в който се усещаше необятността на Вселената. Там можеше да се намери безкрайната свобода от всичко, сам със птиците и свистенето на вятъра покрай каската.
Той се засили и усети благодатната подкрепа на въздуха.
След първите няколко метра нещо се обърка, не знаеше какво става с пространството около него. Небето и земята бясно сменяха местата си и тогава разбра, че пада. Опита се да направи нещо, но около него всичко бе във въжетата и плата на парашута. Сърцето му бясно заби от притока на адреналин, като че ли искаше да изхвръкне от гърдите му и да поеме по собствен път, далеч от опасността, но всичко, което правеше, се оказваше напразно и той знаеше, че няма време, оковите на гравитацията го дърпаха надолу с бясна скорост. В последната секунда преди да срещне земята, без да знае защо, младежът вдигна палец като за стоп.
2.
На 8358 км. на северозапад от това място в този момент се случи едно малко чудо. То не беше нещо необичайно, но можеше да се сравни по своята сила с избухването на свръхнова или даже с Големия взрив.
Близо до автомагисрала I-81 – точно където тя пресича Джеймс ривър – се беше случило чудото на създаването на нов живот. Радостта, която се излъчваше от това място, ако беше от енергия, щеше да промени цялата Вселена. Това беше радостта на двете клетки, които се бяха слели в една и даваха началото на живота. Но животът сам по себе си е само едната част от съществуването. Живото същество е като превозно средство за душата и такава душа се намери.
„Баси и бързия стоп” – каза си душата и моментално забрави своя предишен живот, за да даде възможност на новото същество да добавя към нейното оформяне.
В палатката край реката двама спяха със спокойствието, с което спят младите и смелите. Наоколо се чуваше ромоленето на реката и само от време на време – шум от минаваща кола.
На другия ден те щяха да тръгнат отново на пътешествието на живота им, като не знаеха, че на стоп с тях ще пътуват и още две същества – едно бебе и една душа.
Прочетете още от Борислав Балтов тук.